Oct
21

Доверие

„Икономическата криза е криза на моралния авторитет. Моралният авторитет идва от два ангажимента: да действате с безусловна почтеност и с честни намерения.“ Стивън Кови

Наличието на икономическа криза винаги е послание, че нещо трябва да се промени в начина, по който се прави бизнес. По-точно казано, доста неща трябва да се променят, но когато става дума за управлението на човешкия ресурс – основното конкурентно предимство на бъдещето, това нещо се нарича доверие. Дълбоко вярвам, че в основата си кризата в съвременния бизнес свят е криза на доверието.

„Няма значение колко красноречива е реториката и колко добри са намеренията – ако няма доверие, няма я и основата за постигане на траен успех“. Стивън Кови

Тъй като купувачите са били лъгани толкова много пъти с реклама на продукти, които се оказват различни от това, за което ги представят, те вече не вярват на рекламата. Затова идва Маркетинг 03, който е маркетинга на ценностите, маркетинга, който уважава човешкия дух.

Тъй като работниците, включително и работниците на знанието, са чували много пъти да се казват едни неща, а да се правят други, те не вярват на своите ръководители. Затова решението са мениджърите на бъдещето, автентичните лидери, чиято основна черта е че са искрени, че на тях може да им се има доверие.

За да имаме на своя страна основното конкурентно предимство на бъдещето – хората, не можем да разчитаме само на „преследването на глави“. „Хед-хънтинга“ не е решение. Защото не купува лоялност. Творчество и способности – да, но не и ангажираност, не и лоялност. Затова в дългосрочен план не е решение. Човешкият ресурс в една организация не може да бъде развит чрез преследване на глави, той може да бъде спечелен чрез доверие!

Стивън Кови и Боб Уитмън пишат, че доверието има реални финансови измерения в дейността на фирмата и неговата значимост многократно нараства  (и става видима!) именно по време на криза.

„Доверието може да се отчете чрез две напълно наблюдаеми величини: скоростта и разходите. Когато доверието спадне, скоростта се понижава, а разходите се увеличават. Недоверието забавя всичко. Продажбите намаляват, клиентите охладняват, членовете на екипа се обезсърчават или изобщо се отказват. Недоверието струва скъпо. Ако не се ползвате с доверие, хората ще отказват да правят с вас бизнес, потокът от приходи ще пресъхне, а в по-екстремните случаи може да се наложи и да обявите фалит.

Кризата на доверието е нараснала в глобален мащаб и задушава икономиката. Световният икономически форум посочва „кризата на доверието и увереността“ като предизвикателство номер едно пред организациите приз това десетилетие. В най-новия доклад на Conference Board от 2009 година бизнес доверието излиза на преден план като основна грижа на ръководния състав на компаниите. Само допреди някалко години за него дори не се споменаваше.“ от тяхната книга „Предвидими резултати в непредвидими времена“

Доверието вече струва пари, и затова – да загубим доверието става все по-скъп лукс, който компаниите, които са се насочили към бъдещето, не могат да си го позволят. Може би, ползите от икономическата криза са свързани именно с това – когато доверието вече струва пари, хората с власт в организациите най-сетне ще започнат да го ценят и организациите ще станат по-загрижени към хората, работещи в тях. И ще започнат да правят това, което обещават и казват. Защото това поражда доверие.

Дейвид Бранкър казва, че „Доверието се гради тухла по тухла, но когато се сгромоли, цялата стена се срутва.“ И, странно защо, наблюдавайки сгромолясването в съвременния бизнес свят, изпитвам тайно задоволство. Въпреки, че кризата достига и до мен, но това не ме притеснява. Времената на криза съдържат много възможности. За тези, които имат очи да ги видят. И за тези, които са готови да променят правилата на играта. За да си имаме доверие.

Камелия Хаджийска