Mar
25

Смяна на парадигмата – влияние „отдолу-нагоре“

Не храня илюзии, че са много организациите и лидерите, които са готови да направят дълбоки и значими промени в своята стратегия за работа с човешкия ресурс, така че да поставят хората в центъра на корпоративната си политика. И по този начин да създадат основното конкурентно предимство на бъдещето – хората, с тяхната мотивация, творчество, лоялност и ангажираност.

Все още повечето от нас сме склонни да вярваме на това, което виждат очите ни. Но това, което виждаме, принадлежи на настоящето. Ако сега виждаме успех, това не значи, че този успех ще бъде наличен и в бъдещето. За да видим в бъдещето е необходимо не просто да виждаме, необходимо е да виждаме ясно. И не е необходимо да сме ясновидци, за да виждаме ясно – достатъчно е да следваме хората, които имат визия за бъдещето, дори и да не наричат себе си футуролози. Хора като Стивън Кови, Питър Дракър, Линда Гратън, Сет Годин, Бил Джордж и много други, които отправят едни и същи послания към бъдещето на бизнеса – бъдеще, когато човешкият дух и вечните ценности ще са водещи фактори за успеха и организационното благополучие.

Стивън Кови говори за смяната на парадигмата като смяната на очилата, през които виждаме света. Защото, именно това е парадигмата – начин на мислене и възприятие, който стои между нас и нещата от външния свят и като такъв определя каква ценност да им придаваме, как да си ги обясняваме и интерпретираме, какви решения да вземаме. Според него двете водещи парадигми в мисленето на съвременния мениджър са „етиката на характера“ и „етиката на личността“ и именно те определят какви решения съвременните мениджъри вземат в работата си. Според него, ако бизнес-организациите искат да имат дълготраен успех, ще трябва да сменят „очилата си“ и, от парадигмата на „етиката на личността“ да започнат да гледат на света през „парадигмата на етиката на характера“. И така да започнат да виждат, че без вечните ценности, няма бъдеще, защото няма да има доверие!

За мен има и още нещо по отношение на парадигмите като основен начин да разберем процесите на промяна, които в момента толкова интензивно се случват в съвременния свят. И то е свързано с промяна в разбирането къде са източниците на влияние в този свят сега – т.е. къде са основните фактори на промяна на статуквото.

Става дума за смяната на доминиралата през епохата на Рибите нагласа (което в същността си не е нищо друго освен парадигма!), че източникът на промяна е в горните етажи на властта. Т.е, който е на власт, той има влиянието да променя нещата. С навлизането в новото мислене от епохата на Водолея това вече се променя! Ценностите на Водолея са свобода, равенство, братство, индивидуалност, оригиналност. Формалната власт все по-малко ще бъде водещ (и дори единствен!) фактор на влияние. И все повече влиянието на индивида върху организацията ще става по-силно, сменяйки посоката на влияние отдолу-нагоре, от отделния индивид към групата хора и организацията.

Хората създават конкурентно предимство на компанията, в която работят, ако са творчески и вдъхновени. А за да бъдат творчески и вдъхновени, компаниите, които искат да имат това конкурентно предимство ще трябва да дават възможност на тези хора да усещат значението на своя индивидуален принос към тяхното развитие. Пътят към създаване на основно конкурентно предимство чрез хората преминава през предоставяне на все повече власт на хората „отдолу“, за да бъде компанията гъвкава и в крак с динамиката на все по-променящия се свят.

На мястото на нагласата към хората в компанията като на изпълнители, които следват това, което им се казва и възлага, идва обратното движение – от изпълнител към самоуправляващ се индивид, който може на свой ред също да влияе върху организацията. Затова бъдещето принадлежи на компаниите, които успеят да направят тази промяна. И това най-добре го е казал Сет Годин във вдъхновяващата си книга „Племена“.

Нейната идея е проста – дошло е време за промяна на статуквото и тази промяна ще дойде не от друго място, а „от долу“ – защото „Истинското движение е на улицата“!

Камелия