Apr
19

Катализаторите

Това е още едно име за бъдещите лидери, от които всички ние имаме огромна нужда, за да променят света към по-добро – катализатори.

Така ги наричат Ори Брейфман и Род Бекстром в книгата си „Морската звезда и паякът“. Както вече писах в представянето на тази интересна книга, която описва тенденциите на бъдещето, морската звезда е метафора за децентрализираните организации. Същите тези, които нямат лидер. Защото, катализаторът е лидерът на организациите без лидери. И тази статия обяснява смисъла на този оксиморон.

Джими Уелч – създателят на Wikipedia е катализатор. Бил Уотсън – основателят на АА е друг катализатор. Катализаторите, всъщност са много. Много повече, отколкото можем да си представим, но често не знаем кои са, защото след като създадат племе (т.е. децентрализирана организация тип „морска звезда“) и го задвижат, те се оттеглят. Джими Уелч, например, прави това като позволява на членовете да поемат контрола върху Wikipedia.

„Като се отказва от ролята на лидер, катализаторът прехвърля собствеността и отговорността върху кръга… Когато се оттегли, обаче, присъствието му все още се усеща.

Катализаторът е като архитект на една къща – жизненоважен е за дългосрочната цялост на сградата, но той няма да живее в нея. Всъщност, ако катализаторът се задържи твърде дълго и е обсебен от своето творение, цялата структурира става по-централизирана…“ „Морската звезда и паякът“, с.80-81

Катализаторът е този тип лидер, който вдъхновява, повежда другите – след което оставя на другите да свършат своята част от работа. Другите, това са „кръговете“ – т.е. членовете на организацията и „поддръжника“ – човекът, който  продължава делото след като катализаторът се оттегли.

Става ясно, че катализаторите са един много специфичен вид лидери – такива, които инициират движението и след това се оттеглят. Вероятно това е условието за свободата, която присъства в най-голяма степен именно в създадените от катализатори организации.

Освен оттеглянето, другите общи неща между катализаторите, е че използват сродни инструменти. Не, че ги използват съзнателно, те просто си ги носят със себе си. Такива са:

  • искрен интерес към останалите
  • както и многобройни връзки
  • също и карта на връзките
  • която използват, за да помогнат
  • те задължително имат страст
  • и способност за влизане в положението на хората
  • също и емоционална интелигентност
  • и доверие
  • и вдъхновение
  • и ненамеса.

Това, което авторите на тази книга наричат инструменти, за мен са качества, характеристики, които се преплитат и взаимно обуславят. Едното води към другото, другото към третото,.. и така нататък, докато изтъкат мрежата от съмишленици, които са успели да ги запалят със своята идея, със своята кауза. В името на по-доброто за всички.

Затова Катализаторите са различни от Главните изпълнителни директори:

„Макар и в двата случая да става въпрос за видове лидери, катализаторите и главните изпълнителни директори използват различни средства. Главният изпълнителен директор е Шефът. Той е начело, на върха на йерархията. Катализаторът взаимодейства с хората като равен. Той наподобява ваш приятел. Тъй като главните изпълнителни директори са на върха на пирамидата, те ръководят чрез командване и управление. Катализаторите, от друга страна, разчитат на доверие. Главните изпълнителни директори трябва да са рационални – тяхната работа е да създават стойност за акционерите. Катализаторите разчитат на емоционалната интелигентност – тяхната работа е да създават лични връзки. Главните изпълнителни директори са силни и наставляващи – те са ръководителите. Катализаторите вдъхновяват и сътрудничат – те говорят за идеология и насърчават хората да работят заедно за реализиране на тази идеология. Властта поставя главните изпълнителни директори в светлината на прожекторите. Катализаторите избягват вниманието и обикновено работят зад кулисите. Главните изпълнителни директори създават ред и структура – катализаторите процъфтяват при наличие на неопределеност и очевиден хаос. Работата на главния изпълнителен директор и да максимизира печалбите. катализаторите обикновено са водени от мисия.“ с. 112

Става ясно, че това са два съвсем различни стила на ръководене. На пръв поглед дори изглежда, че става дума за разликите между формалната и неформалната власт. Въпреки това не е така. Тези двете може да се разминават, но може и да съвпадат. Просто, ако сте катализатор или имате нужда от катализатор във вашата организация, не го правете главен изпълнителен директор:

„Това, че катализаторите се различават от главните изпълнителни директори не означава, че нямат място в организациите. Пирамидалната йерархия и структура могат да действат потискащо за катализаторите, но някои ситуации са забележително подходящи за тях. Искате да откриете най-иновативния начин да популяризирате нов продукт, да се разширите в нов пазар, да изградите общност около компанията си или да подобрите отношенията между служителите? Непременно докарайте катализатор.“ с. 112

Надявам се, че тази информация ще ви бъде полезна, ако:

  • сте човек тип катализатор, и имате някакви данни да водите хората, но хич не се разпознавате в структурите на властта – въпреки това, не пилейте своята дарба да свързвате хората и да създавате промяна. Просто намерете подходящата форма, за да направите това, което правите най-добре – и да катализирате процесите на промяна.
  • сте специалист по Човешки ресурси и търсите начин да подобрите нещата в своята организация- информацията за катализаторите може да ви е полезна, за да не се налага да си мислите за премахване на хора, които са странни и нестандартни и създават неудобства на работното си място – просто вижте дали не можете да им намерите друго работно място. Това може да даде много на вашата компания!
  • ако се интересувате от човешки процеси в организациите и искате да знаете накъде вървят там нещата…

За мен книгата за Морската звезда и паякът беше полезна в много направления. Най-важното е, че след нея се роди идеята за проекта Нант-ан. Но истинското облекчение дойде, когато се разпознах в хората-катализатори. Аз определено обичам да стоя зад кулисите. И, когато видя, че нещата могат да продължат и без мен, да се оттегля. Преди тази книга гледах на това като на отстъпничество, като нещо не много хубаво. След нея гледам на него като на възможно най-свободната форма на общуване – и доверие в другите.

Камелия