Jun
26

Как се варят живи жаби

Разбрах за този не особено приятен факт от живота на жабите от семинара на Анастасия Маркова (Ася)  „Депресия и работна среда“, на който бях организатор наскоро. С голямо неудобство Ася ни разказа за него, уточнявайки, че не познава по-добър пример от него, за да илюстрира процеса на неуловимото и постепенно прегаряне в работата, което ние психолозите наричаме бърнаут. Става дума по-конкретно за този специфичен вид бърнаут, който идва в резултат на промени в работната среда, които са постепенни и не се забелязват на нивото на съзнанието. Въпреки това, тъй като тяхното действие е постоянно и натрупващо се с времето, то довежда до психично изтощение, депресивни състояния и професионално прегаряне.

Това, което тя ни разказа беше, че ако сложиш една жива жаба в тенджера с гореща вода, тя веднага ще изскочи от тенджерата и ще се спаси. Но, ако жабата се сложи в тенджера със студена вода на котлон, който постепенно се нагорещява и постепенно достига до точката на кипене, тя няма да забележи това и ще се свари.

Ако си мислите, че положението с жабите в тенджерата на постепенно загряващия котлон е по-различно от положението на хората, подложени на постоянно действащи, но нерегистрирани от ума стресори в работната среда, е добре, може би, да чуете и примерът, който Ася ни разказа за един от своите клиентите в психотерапевтичната й работа. Той се обърнал към нея с оплакване за депресия, която обаче не свързвал с фактори на работната си среда. Това се променило, когато той й разказал, че обядвал с още трима свои колеги и всички те споделили, че в момента или преминават през психотерапия, или я приключват.

Поради депресивното си състояние нейният клиент бил склонен да се изолира и страни от своите колеги затова този обяд бил някакво изключение за неговия стил на общуване с колегите. Това изключение, обаче, се превърнало в нещо изключително важно! Защото след като го споделил със своята терапевтка, то станало повод те да започнат изследване на фактори на работната среда, които до този момент не били попадали във фокуса на тяхното внимание. Наистина нямало как да се подмине факта, че от общо седем човека в техния екип, четирима ходят на психотерапия, защото психически не се чувстват добре (дори и за Канада, където хората масово ходят на психотерапия и дори доста чакат за да си запишат час!).

Въпреки, че на пръв поглед дейността на този клиент – като графичен дизайнер, се отличавала с много творчество и свобода, оказало се, че всъщност много постепенно и неуловимо през годините, откакто се е появил новия главен мениджър, работата и взаимоотношенията на работното му място доста се променили. Вече имало доста по-голям натиск за вършене на повече неща – по-голямата част от които само за доказване на въпросния мениджър пред очите на висшестоящите. Така, докато в по-високите нива на ръководство хората оставали с впечатлението за изключителната активност и ефективност на новия мениджър, не такова било положението по-надолу – в екипа на въпросния клиент.

За Ася било лесно да види взаимовръзката между депресията на клиента си и факторите на работната среда не само, защото тя е системен психотерапевт, но и защото е организационен психолог (преподавател по организационна психология в Университета в Квебек и организационен консултант на частна практика). След съвместно изследване с нейния клиент на факторите на работната среда станало ясно, че той се чувства така – депресиран, само когато е на работа (нещо, което той до този момент не е могъл да забележи така отчетливо). Дори в периода за адаптация към работата след почивка (защото такива са практиките в Канада, където Ася живее и работи  – човек се завръща след почивка не на пълен работен ден, за да има период на постепенна адаптация!!), той все още не е усещал симптомите на своята депресия! Те идвали за него много неусетно, постепенно навлизайки и потъвайки в работата си.

След като в резултат на психотерапевтичните срещи въпросният клиент осъзнал откъде точно идва чувството му за депресия и кои са конкретните неща, които го карат де се чувства зле, той споделил, че това му прилича на влизане в стая, в която се съдържа вреден за здравето елемент. Когато не е в стаята, той се чувства добре. След като отново се върне в стаята, но за кратки периоди от време (това е периода на адаптация след почивка), той все още се чувства относително добре. Но когато вече започне да работи на пълен работен ден симптомите на неговата депресия го обхващат с пълна сила. Проблемът е, че той не е знаел, че се чувства така именно, защото въпросните стресори на работната среда са много неуловими на пръв поглед и човек трудно си дава сметка, че е подложен на тях.

Това, по-горното, беше един от примерите на Ася за връзката на между психичните болести и стресорите на работната среда, когато работната среда се променя без човек да забележи. Аз лично го намирам за много ценен и затова на свой ред го споделям и предавам по-нататък. Смятам, че ние тук в България, дори и в още по-голяма степен сме подложени на постоянното действие на стресори, които трудно могат да бъдат отчетени и забелязани като такива, но въпреки това те оказват вредното си въздействие върху нас. Тъй като те са повсеместни и широко разпространени, ние не си даваме сметка, че се чувстваме по този начин именно заради тях. Затова често обвиняваме себе си – че се чувстваме изтощени, демотивирани, раздразнителни и апатични. И напрягаме още повече силите си, за да се справим.А истината е, че въздухът, който дишаме в стаята, е отровен за здравето ни – физическо и психично. И, при по-продължителен престой в нея, ние може и да се сварим… като жабите… да прегорим… и да не знаем как така всичко това ни е дошло до главата…

Камелия