Jul
09

Интелигентните емоции

“Всеки може да се разгневи – лесно е. Но да се разгневиш на необходимия човек, в необходимата степен, в необходимото време, с необходимата цел и по необходимия начин – не е лесно.”

Аристотел

От доста време се занимавам с темата за емоционалната интелигентност, но думите на Аристотел за мен остават като най-точния начин да се каже какво представлява тя. За първи път по-сериозно обърнах внимание на тази тема, когато ми предложиха да водя фирмено обучение по нея. В първия момент си помислих, че такава тема не може да се преподава и няма нужда за внасяме западни обучения само, за да се правим на модерни, но все пак се заех.  В момента продължавам да смятам, че подобна тема е сложна за обучение и с едно обучение не могат да се променят нещата, но със сигурност смятам, че е тема, която определено не само си заслужава, а трябва да се знае от колкото се може повече хора. От всички хора, всъщност. Защото това е темата за щастието и за успеха.

А е такава, защото емоционалната интелигентност е мета-способност, която определя доколко ефективно можем да използваме останалите си способности в живота. Това е така, защото обхваща такива неща като разбиране и управление на своите емоции, мотивация и устойчивост при среща на трудности и препятствия по пътя към целта, способност да разбираме емоциите на другите хора и да им влияем, т.е. т.нар. социална компетентност. Става ясно, че емоционалната интелигентност обхваща качества, които определят как да се отнасяме към сигналите, идващи от емоционалния ни опит – как да ги разбираме, изразяваме и преобразуваме – с други думи, как да се отнасяме към емоциите си интелигентно.

Разбрах бизнес-причините да има фирмени обучения по тази тема, когато прочетох за различните последствия в живота на двата вида интелигентност – т.нар. IQ , което измерва интелигентността на когнитивните процеси, и емоционалната интелигентност. Въпреки че между тези двете няма взаимозависимост – с други думи, човек може да е с ниско IQ и висока емоционална интелигентност, може да е точно обратното – високо IQ  и ниска емоционална интелигентност, може и двете да са високи, може и двете да са ниски – т.е. няма корелация, те имат различни практически последствия в живота на хората. Според изследванията много хора с IQ 160 работят за хора с IQ 100, ако първите са с ниска интерперсонална интелигентност, а вторите – с висока. Също така, най-успешните хора са не тези, които имат най-голяма дарба или талант в дадена област, а тези които имат най-голяма мотивация за успех. Това е така, защото IQ измерва само способността за академични постижения и не казва нищо за способността на човека как ще се справи с превратностите на съдбата, как ще реагира на непредвидените обстоятелства в живота си.

В най-добрия случай IQ допринася с около 20 % към факторите за успеха в живота – останалата част се дължи на “други фактори”, които варират от социалния произход до късмета. Сред тези други фактори именно емоционалната интелигентност е тази, която поставя успеха в зависимост от нас самите – която е способна да преодолее ограниченията на външната среда и да ни помогне да осъществим мечтите си. Нещо повече – за разлика от IQ, което се смята за относително непроменлива величина, емоционалната интелигентност е качество, което можем да променяме и развиваме в протежение на целия си живот. Тя не само е нашата надежда за по-добър живот и надмогване на ограниченията, с които сме се родили – тя е надежда за един по-хуманен свят, в който манипулациите и злоупотребата на рационалния ум могат да бъдат коригирани и обуздавани от посланията на сърцето.

За мен беше интересно да видя, че темата за емоционалната интелигентност не е поредното откритие в областта на психологията. Тя не е просто едно ново понятие и модерна концепция, която става предмет на множество научни изследвания – психологични и неврофизиологични. Тя е нов начин на мислене, което променя парадигмата на рационализма, която е доминирала човечеството през последните векове и която е поставяла човешкия разум на пиедестал. На мястото на този начин на мислене, според който емоциите са проява на незрялост и затова трябва да бъдат потискани, идва нов възглед, според който емоциите са изключително важно нещо и като такова не само, че не трябва де ги избягваме, когато вземаме важните решения в живота си, а точно обратното – да ги вземаме под внимание, при това много сериозно! Че, животът силно доминиран от от разума, може и да ни доведе до успех, но не и до щастие, не до пълноценни взаимоотношения до другите.

А интересното е, че във времената, в които живеем, дори и правилата за успех вече се променят. Във времето на фабриките, както ги нарича Сет Годин, хората са били третирани като болтчета в една система и от тях се е очаквало послушание и изпълнение. Затова във времето на фабриките е било уместно – и адекватно, да успяваш, когато си сух и рационален. Сега обаче вече не е така. Много са нещата, които може да се кажат за промяната в бизнес-света, която води до новите правила за успеха, но едно е най-важното. И то е, че основното конкурентно предимство на бъдещето са хората – тяхната лоялност, тяхната мотивация, страст, творчество и ангажираност – и това вече не може да бъде постигнато като същите тези хора се третират като болтчета в една система.

Това е причината тренингите за емоционалната интелигентност да започнат да се провеждат масово на Запад – не само в бизнес-средите, но и в училищата, болниците и прочие места, в които има демотивация, конфликти, слаба продуктивност, агресия или депресивност. За моя радост нараства броят на книгите, които представят тази тема така, че повече хора по този много достъпен начин да разберат огромната роля на емоциите и нуждата да се отнасят към тях с разбиране, т.е. интелигентно. А това е предизвикателно нещо!

Ако перифразирам думите на Аристотел – лесно е да имаме емоции, но е трудно да ги изразим по подходящия начин – в подходящото време, с подходящите думи, по подходящата причина и към подходящия човек. Ако успеем обаче, ще се сдобием със силата да променяме работната си среда и да бъдем автентични лидери – нещо, от което съвременното общество има отчаяна нужда.

Камелия