Jan
15

Защо богатите стават още по-богати

Навремето водех много често обучения по темата за „управление на стреса“ за учители . Те бяха организирани на доброволен принцип – в училищата се представяше списък от различни теми, по които те имаха възможност да повишат знанията си, и те избираха. Това, което тогава ми направи силно впечатление беше, че на обученията за управление за стреса се записваха хора, които всъщност вече доста знаеха за стреса. Хора, които вече бяха прочели немалко психологически книги в тази област, а в обсъжданията ни по време на обучението използваха доста прецизен език, показвайки точни наблюдения и проницателни разсъждения. В същото време от казусите, които обсъждахме, ставаше ясно, че хората, които имат ниски нива на познание за стреса и са техни колеги, не са проявили интерес към този семинар.

Впечатлението ми, че този, който вече знае доста в дадена област, иска да знае повече в същата област, макар че нивото на неговите знания е над средното, се задълбочи още повече, когато започнах да водя обучения и за бизнес-организации. На едно такова обучение по темата за емоционалната интелигентност, по-голямата част от участниците дойдоха с нагласата „хайде по-бързо да свършваме, че имаме работа за вършене“. Беше петъчен, т.е. работен ден, и това наистина беше за сметка на работните им задължения. Но и друг път бях провеждала обучения в петък! Тази група просто не беше мотивирана – въпросното обучение не беше по техен собствен избор, а това че за него плащаха не те а техния работодател, съвсем видимо се отразяваше на мотивацията им. Опитвах се да обърна посоката на външната им мотивация във вътрешна като създам интерес към тази тема, но ми беше трудно. Само един от тях слушаше това, което разказвах, с голям интерес и блеснали очи. След като на всички ни стана ясно, че има проблем с мотивацията на групата този ден и аз им казах, че насила хубост не става, той възкликна с огорчение, казвайки: „Абе, хора, не разбирате ли, че това което лекторката ни казва, е изключително важно? Аз ходя на психотерапия, за да научавам тези неща за емоциите!  Тя е дошла тук на крака да ни разказва и обучава, а вие не разбирате какво пропускате!

Единственият човек, който наистина разбираше огромната роля на емоционалната интелигентност за успеха в живота ни, беше човек, който посещаваше психотерапевт! Така впечатлението, че този, който знае повече от останалите, иска да знае още повече, се затвърди у мен. И затова, когато попаднах на едно изречение от книгата „Ключовите разговори“ , нещата съвсем придобиха смисъл за мен.

„Хората, които осъзнават, че трябва да започнат промените от себе си, правят необходимото. Самоусъвършенствайки се, те стават умели в диалог. Но в това има очевидна ирония: именно най-даровитите, а не най-несръчните в комуникацията постоянно полагат усилия да подобряват уменията си за водене на диалог. Както често става в света на бизнеса, богатите стават още по-богати.„с. 47-48

Не съм запозната със статистиката за богатите хора, но вече знам, че това с пълна сила важи за хората, които се интересуват от психология. Хората, които идват на семинарите за личностно развитие и себепознание, които водя, имат по-високи нива на психологическо знание от средностатистическия човек. Всъщност, подобно наблюдение не е нищо ново под слънцето. Още в Библията пише, че „който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.“ На времето не само че не разбирах какво се има пред вид с това, но то ми изглеждаше и откровено несправедливо. Сега, мисля, че започвам да разбирам…

За да станат нещата с обучението и себеусъвършенстването още по-интересни, ето цитат от края на книгата за „Ключовите разговори“.

„В началото на професионалното си развитие ние (авторите) изследвахме четирийсет и осем преки ръководители, които се учат как да провеждат ключови разговори. Наблюдавахме ги на работното им място и установихме, че само неколцина от тях прилагат наученото във взаимоотношенията си с подчинените. За жалост повечето от тях не се промениха ни най-малко. Но обнадеждаващото бе, че имаше и такива, които прилагаха прилежно уменията, които им бяха преподадени, и постигаха промяна.“ с. 261

Интересно, нали? Това са хора, които са били обучавани в умения за общуване от специалисти на най-високо ниво, на тях им е било обръщано специално внимание, за да развият това базисно умение за постигане на успех и справяне с критични ситуации, те са били наблюдавани след това за промяна – и, по-голямата част от тях – без промяна. Без значима промяна. Може да търсим причините за това в различни посоки и вероятно всяка една от тях е вярна в една или друга степен. За мен обаче най-важната е свързана с това, което вече имаш в себе си. Ако нямаш в себе си желанието да се развиваш и променяш, да полагаш усилия, за да внасяш позитивна промяна в живота си и в отношенията си с другите хора, май насила нищо не може да се случи.

Принципът за увеличаването на това, което вече имаме, и отнемането и на малкото, което имаме, важи не само по отношение на паричното богатство. Става дума за всякакъв вид богатство. Ако си богат на качества, които създават приятели, твоите приятели и способността да ги печелиш, ще се умножава. Ако си добър и сърдечен, добротата в сърцето ти ще се увеличава. Ако си богат на осъзнаване, още повече осъзнаване ще идва в живота ти. Ако си отдаден на спорта и здравословния начин на живот, повече здраве ще навлиза в живота ти. Ние умножаваме това, в което постоянстваме.

На тоя етап от живота ми това е странната аритметика за увеличаването и намаляването на нещата в живота ни. Както и отговора на въпроса защо богатите стават още по-богати.

Камелия