Feb
22

Семената на бъдещето

Тъй като бъдещето ме интересува, в къщи имам десетки книги, които имат думичката „бъдеще“ в своето заглавие, а ако попадна на статия, очертаваща бъдещите тенденции на  развитие на света, винаги я отгръщам. Така и стана със статия от електронното списание Economy.bg със заглавие „Как ще изглежда светът през 2033?“  Знам, че няма никак да се изненадате, ако разберете, че основните промени ще продължат да се случват в областта на развитие на технологиите, което ще продължи да се случва със същите бурни темпове, оказвайки своето влияние върху всички сфери на живота ни. Но може би ще ви е интересно да разберете как футуролозите смятат, че ще изглежда бъдещето и в сферата на човешките ресурси и образованието – две сфери, които според мен, имат огромна нужда да бъдат радикално реформирани и променени.

По отношение на първото – човешките ресурси,  според  Оливър Бусман, CIO на SAP, промяната ще изглежда ето така:

„До 2033 мобилното поколение ще може постоянно да поддържа връзка с офиса и дома благодарение на преносими, а дори и имплантирани устройства. Връзката с останалите хора ще бъде толкова естествена, каквото е общуването днес. Физическото присъствие в офиса ще бъди изключително само по желание.
Ръководните структури ще стават все по-плоски, а ролите в компаниите ще се разпределят в зависимост от способностите и силните страни на всеки служител. Много от решенията ще се автоматизират благодарение на сложни аналитични системи, което ще позволи на хората да се фокусират върху по-креативни решения.“

Това са едни много вдъхновяващи за мен тенденции – ще имаме повече свобода, свързана с възможността да работим от вкъщи и да имаме по-малко началници (плоските ръководни структури). Това на свой ред заедно с приноса на технологиите за отпадане на нуждата от вземане решения, които могат да се вземат по автоматизиран начин, ще доведе до освобождаване на енергия за творчество. А творчеството е нещото, което описва една от основните характеристики на хората като основно конкурентно предимство на бъдещето. Творчеството е нещото, което най-много се цени от хората, които най-много имат какво да дадат на компаниите, в които работят. То и е нещото, което най-много се търси от компаниите, които искат да се развиват и да са конкурентно-способни, т.е да задоволяват нуждата си от иновации чрез назначаването на хора с творчески потенциал.

Според друга статия на същото това списание на тема „Най-иновативните компании в света“, класацията се води от спортния гигант Nike. А цифрите, които описват връзката между иновациите и печалбата са еднозначни: „Финансовите показатели на Nike доказват, че инвестициите в нови продукти определено си струват. За 2012 приходите му удариха 24 млрд. долара. Това е 60% ръст спрямо 2006 г.“ Какво по-добро доказателство от тези цифри за това, че наистина основното конкурентно предимство на компаниите са хората? Но ако иновациите не са нищо друго освен „опакования“ творческия потенциал на служителите в нещо, което носи печалба, как да създаваме творчески личности, ако образователната ни система оценява не способността за творчество и различие, а способността за зубрачество и възпроизвеждане на наученото?

Затова не случайно другото интересно нещо по отношение на бъдещето, споделено в цитираната по-горе статия,  се отнася до образованието. Според футуролозите системата на образованието ще реши  този парадокс ето как:

„Глобален достъп: След 20 години почти навсякъде по света ще има достъп до най-добрите образователни материали. Почти всички учебници ще могат да се получат безплатно онлайн.
Персонализирано обучение: Практиката ученици на една и съща възраст да учат едно и също ще остане в миналото. Технологиите ще позволят учебният процес да се адаптира към нуждите на всеки ученик.
Интерактивни класни стаи: Учителите ще отделят по-малко време за преподаване, а по-скоро ще възприемат ролята на ментори. Ученето ще е проектно ориентирано, практично и интердисциплинарно.
Оценка на знанията на база компетенции: Учениците няма да бъдат оценявани на база на времето, прекарано в клас, а на база компетенции.“  Шантану Синха от Khan Academy

Най-сетне! Струва ми се, че тридесет години, всъщност, са твърде много време, защото подобен вид промени е твърде наложително да започнат да се случват още сега. В професионалната си практика като психотерапевт постоянно се сблъсквам със случаи на клиенти, родители на надарени деца, които са докарани до положението да получават двойки и тройки в училище само заради това, че не могат да се впишат в малките кутийки на остарялата система на преподаване и оценяване. Инициативи като тази на сайта на „Уча се“, са предвестници на случването на подобна реформа в образованието. Вярвам, че те ще стават все повече и повече, така че добрите новини в това отношение да бъдат повече.

Една друга добра новина за бъдещето, което също се случва не след трийсет години, а започва още сега, се отнася до благотворителността. Тя се отнася до инициативата на най-богатите хора в света, наречена „Щедрото обещание“, в която те решават да споделят поне половината от богатството си за благотворителност. Това вече е направено от Бил Гейтс и Уорън Бъфет – инициаторите на този проект, и продължава да привлича все повече милионери, желаещи да дарят огромна част от своето богатство. Сред тях е и Ричард Брансън, за чиято книга вече писах в предишна публикация за „Бъдещето на предприемачеството“.

Това е. Исках просто да споделя малко добри новини с вас. Те са истинска храна за изгладнялата ми за знаци на позитивна промяна, душа. Има надежда. За да видим обаче позитивното насред негативността, с която сме заобиколени, понякога е необходимо да погледнем малко по-надалече. Понякога обезсърчението идва от това че гледаме само в настоящето и не виждаме по-голямата картина, в която нещата, макар и много бавно и незабележимо, се променят. Подобно на децата ни, които съвсем неусетно порастват пред очите ни, не можем да видим промените, които междувременно са се случили в в живота на нашето друго дете – времето, в което живеем. Можем да видим промените в него, само ако се отдалечим малко и успеем да погледнем в бъдещето.

И това е едно друго нещо, което разбрах от една друга статия в Economy.bg за „Най-ценните уроци в живота на успелите“ – какво е казал Ерик Шмид на Шерил Сандберг – вдъхновителката на жените-автентични лидери:

„Не бъди глупава. Всичко, което има значение, е растежът“.

Според Сандберг това е най-добрият съвет, който някога е получавала. Мисля че и ние останалите, можем да се позамислим върху него. И да действаме сега. Ако искаме да имаме по-различно бъдеще.

Камелия