Вашия урок по лидерство

Континуумът на зрелостта

По-долу споделяме концепцията на Стивън Кови за взаимозависимостта, представена като връхната точка на човешката зрелост и основата за успешно изживян живот. За нас тя е особено важна, тъй като е идейната рамка на нашите тийм-билдинги – семинарите Взаимозависимост 1 и Взаимозависимост 2, чиято цел е изграждането на ефективни екипи.

Според Кови, зрелостта е континуум, който започва със зависимостта,  преминава се през независимостта и се достига до взаимозависимостта. В този континуум, зависимостта е парадигмата на “вие” – вие се грижите за мен, вие трябва да ми помогнете, вие не го направихте, следователно вината е ваша. Независимостта е парадигмата на “Аз” – аз мога да го направя, аз съм отговорен, аз разчитам само на себе си, аз мога да избирам. Взаимозависимостта е парадигмата на “Ние” – ние можем да го направим, ние можем да съчетаем способностите и талантите си и да направим заедно нещо по-добро. Зависимите хора се нуждаят от другите, за да получат това, което искат. Независимите хора могат да постигнат това, което искат със собствено усилие, а взаимозависимите хора съчетават своите усилия с усилията на другите, за да постигнат по-голям успех.

Независимостта ни може да се изрази неравномерно в различните нива на физическото, интелектуалното и емоционалното взаимодействие. Тя е по-висок етап от зависимостта, но не е най-високият. Според днешната социална парадигма тя може да изглежда като най-високият, защото е издигната на пиедестал. Но трябва да се разбере, че акцента върху независимостта е всъщност реакция срещу зависимостта – срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на другите. Истинската независимост ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот.

Животът обаче по своята природа е взаимозависим. Да се опитваме да постигнем максимална ефективност само чрез независимост е като да се опитваме да играем тенис със стик за голф – средството не е съобразено с действителността. Взаимозависимостта е далеч по-зряло, по-висше състояние. Ако съм взаимозависим, разполагам с възможността да споделям и да давам, а също така имам достъп до огромния потенциал и ресурс на другите хора. Взаимозависимостта е избор, който само независимите могат да направят.

  • Материалите по-горе са резюме от книгата на Стивън Кови “Седемте навика на високоефективните хора”.